Друга като тебе не открих
който пиша със сълзи в очите.
Друга като тебе не открих
и няма слънце вече в дните ми.
Болката от тебе аз изтрих -
и не прехвърчат между нас искрите.
Лицето ти от мъката измих -
дано сега изпълнят се мечтите ти
и да даряваш с доброта света,
тъй както тайно ми споделяше.
Пречих ли на твоята съдба?
Какво със мене вечно те разделяше?
До дъно вече чашата изпих,
а нещо е заседнало в гърдите ми.
От радостите вечно се лиших,
пък ти ме подминаваш и сърдита си.
Ето, в тоя свят унил, суров -
няма нужда да се правим на спасители.
От теб отиде си пламтящата любов
и няма да се върне само с питане -
дали харесваш всеки следващ ред,
измислен с много труд, смислов, изпитване.
Аз въобще не ставам за поет,
но в нови авантюри вплитам се -
за да кажа, че те чакам тук,
без да плача и тъжа от скитане;
че съм същият, но съвършено друг,
след последното отлитане...
... И да кажа, че след този стих,
сълзи по бузите не ще се стичат.
Но друга като тебе не открих.
Проклет да съм, че още те обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Шуманов Все права защищены