9 февр. 2008 г., 00:09

Друга като тебе не открих

944 0 21
Това ще е последният ми стих,
който пиша със сълзи в очите.
Друга като тебе не открих
и няма слънце вече в дните ми.
Болката от тебе аз изтрих -
и не прехвърчат между нас искрите.
Лицето ти от мъката измих -
дано сега изпълнят се мечтите ти
и да даряваш с доброта света,
тъй както тайно ми споделяше.
Пречих ли на твоята съдба?
Какво със мене вечно те разделяше?
До дъно вече чашата изпих,
а нещо е заседнало в гърдите ми.
От радостите вечно се лиших,
пък ти ме подминаваш и сърдита си.
Ето, в тоя свят унил, суров -
няма нужда да се правим на спасители.
От теб отиде си пламтящата любов
и няма да се върне само с питане -
дали харесваш всеки следващ ред,
измислен с много труд, смислов, изпитване.
Аз въобще не ставам за поет,
но в нови авантюри вплитам се -
за да кажа, че те чакам тук,
без да плача и тъжа от скитане;
че съм същият, но съвършено друг,
след последното отлитане...
... И да кажа, че след този стих,
сълзи по бузите не ще се стичат.
Но друга като тебе не открих.
Проклет да съм, че още те обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...