Друга като тебе не открих
който пиша със сълзи в очите.
Друга като тебе не открих
и няма слънце вече в дните ми.
Болката от тебе аз изтрих -
и не прехвърчат между нас искрите.
Лицето ти от мъката измих -
дано сега изпълнят се мечтите ти
и да даряваш с доброта света,
тъй както тайно ми споделяше.
Пречих ли на твоята съдба?
Какво със мене вечно те разделяше?
До дъно вече чашата изпих,
а нещо е заседнало в гърдите ми.
От радостите вечно се лиших,
пък ти ме подминаваш и сърдита си.
Ето, в тоя свят унил, суров -
няма нужда да се правим на спасители.
От теб отиде си пламтящата любов
и няма да се върне само с питане -
дали харесваш всеки следващ ред,
измислен с много труд, смислов, изпитване.
Аз въобще не ставам за поет,
но в нови авантюри вплитам се -
за да кажа, че те чакам тук,
без да плача и тъжа от скитане;
че съм същият, но съвършено друг,
след последното отлитане...
... И да кажа, че след този стих,
сълзи по бузите не ще се стичат.
Но друга като тебе не открих.
Проклет да съм, че още те обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени