24 сент. 2007 г., 14:51

Другата

890 0 1
Другата

С усмивката събудих се!
Утро е, красиво е навън
и щастие прелива в мене
след онзи чуден сън.

Във всеки миг се чудя
все чужда ли ще съм?
Все онази ли ще бъда?
Не искам другата да съм!

Страхувам се да те загубя,
тъй сладък ми е тоз роман!
Гадая, може би се влюбих,
а ти... не мога аз да знам.

Оставам малката хлапачка,
оставам с този мой копнеж.
Тежи ми да съм втора,
с надежда краден миг да ми дадеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Кривошиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...