20 февр. 2024 г., 08:56

Другата причина за снега

482 6 7

ДРУГАТА ПРИЧИНА ЗА СНЕГА

 

Сякаш Бог е разгънал папируса звезден да пиша

и морето ме милва с молба да не тръгвам оттук.

Есента е любовна квартира и склад за въздишки,

В парка вятърът гони валма многоцветен памук.

 

И понеже умувахме сушата как да прогоним,

върху нас заваля опрощаващ, томителен, дъжд.

Скитах мокра и дирех спасителни здрави заслони,

а тъгата прошета градчето нашир и надлъж.

 

Ти си тръгваш. И то ми изглежда напълно логично.

Има край всяка приказка, даже да не е щастлив.

Най-прекрасният дар на живота е да си обичан,

ако е споделено – разбираш защо си бил жив.

 

Ала планове други съдбата чертае на тъмно

и защото престъпихме светия божий закон,

нека просто изтлеем в безкрая, преди да се съмне.

Беше кратко, красиво, неземно – почти като стон.

 

Стонът, който ще плъзне в мъгливата утрин над плажа

и ще метне връз пясъка свилен и сребърен шал.

Да оставим на зимата време, за да ви разкаже

как греховният свят се стиши – отведнъж побелял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...