20 февр. 2024 г., 08:56

Другата причина за снега

470 6 7

ДРУГАТА ПРИЧИНА ЗА СНЕГА

 

Сякаш Бог е разгънал папируса звезден да пиша

и морето ме милва с молба да не тръгвам оттук.

Есента е любовна квартира и склад за въздишки,

В парка вятърът гони валма многоцветен памук.

 

И понеже умувахме сушата как да прогоним,

върху нас заваля опрощаващ, томителен, дъжд.

Скитах мокра и дирех спасителни здрави заслони,

а тъгата прошета градчето нашир и надлъж.

 

Ти си тръгваш. И то ми изглежда напълно логично.

Има край всяка приказка, даже да не е щастлив.

Най-прекрасният дар на живота е да си обичан,

ако е споделено – разбираш защо си бил жив.

 

Ала планове други съдбата чертае на тъмно

и защото престъпихме светия божий закон,

нека просто изтлеем в безкрая, преди да се съмне.

Беше кратко, красиво, неземно – почти като стон.

 

Стонът, който ще плъзне в мъгливата утрин над плажа

и ще метне връз пясъка свилен и сребърен шал.

Да оставим на зимата време, за да ви разкаже

как греховният свят се стиши – отведнъж побелял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...