ДРУГАТА ПРИЧИНА ЗА СНЕГА
Сякаш Бог е разгънал папируса звезден да пиша
и морето ме милва с молба да не тръгвам оттук.
Есента е любовна квартира и склад за въздишки,
В парка вятърът гони валма многоцветен памук.
И понеже умувахме сушата как да прогоним,
върху нас заваля опрощаващ, томителен, дъжд.
Скитах мокра и дирех спасителни здрави заслони,
а тъгата прошета градчето нашир и надлъж.
Ти си тръгваш. И то ми изглежда напълно логично.
Има край всяка приказка, даже да не е щастлив.
Най-прекрасният дар на живота е да си обичан,
ако е споделено – разбираш защо си бил жив.
Ала планове други съдбата чертае на тъмно
и защото престъпихме светия божий закон,
нека просто изтлеем в безкрая, преди да се съмне.
Беше кратко, красиво, неземно – почти като стон.
Стонът, който ще плъзне в мъгливата утрин над плажа
и ще метне връз пясъка свилен и сребърен шал.
Да оставим на зимата време, за да ви разкаже
как греховният свят се стиши – отведнъж побелял.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Поздравявам те.