ДРУГАТА ПРИЧИНА ЗА СНЕГА
Сякаш Бог е разгънал папируса звезден да пиша
и морето ме милва с молба да не тръгвам оттук.
Есента е любовна квартира и склад за въздишки,
В парка вятърът гони валма многоцветен памук.
И понеже умувахме сушата как да прогоним,
върху нас заваля опрощаващ, томителен, дъжд.
Скитах мокра и дирех спасителни здрави заслони,
а тъгата прошета градчето нашир и надлъж.
Ти си тръгваш. И то ми изглежда напълно логично.
Има край всяка приказка, даже да не е щастлив.
Най-прекрасният дар на живота е да си обичан, ...