9 сент. 2017 г., 19:07

Другите деца

501 2 13

Не искани и не желани

дошли на този свят сами.

Поели глътка въздух.

Ръчички две протегнали

към свят и светлина.

Без къщи и имоти,

без слава и пари.

Търсещи ръце на майка

и нейна топла гръд.

 

От малки все избутвани

с печат невидим на чела.

Виновни във невинност,

че търсили са любовта.

По домове набутани

с обувки мокри, скъсани.

С лица така навъсени

и пръстчета все търсещи

на майце сѝ зовът.

 

Събуждат се в общежития,

заспали гладни, неразбрани.

Големите деца ги бият,

вземат им храната.

Години, мигове, събития,

в тъмнини са те постлани.

Не искани и не желани,

дошли на този свят така.

Изхвърлени, без майка и баща.

 

Пловдив

13.01.2017

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...