12 мар. 2014 г., 22:23

Другият 

  Поэзия » Философская
584 0 0
Сам без лице.
А очите му
все към мен
безпомощно вперени...
Но аз не съм там!
Аз съм някъде.
Тичам.
Потънал във сънища
и сам превърнал се в сън -
по-реален от всички
отсечени дънери
(някога стройни дървета), ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветозар Цаков Все права защищены

Предложения
: ??:??