12.03.2014 г., 22:23 ч.

Другият 

  Поезия » Философска
582 0 0
Сам без лице.
А очите му
все към мен
безпомощно вперени...
Но аз не съм там!
Аз съм някъде.
Тичам.
Потънал във сънища
и сам превърнал се в сън -
по-реален от всички
отсечени дънери
(някога стройни дървета), ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветозар Цаков Всички права запазени

Предложения
: ??:??