26 февр. 2011 г., 15:59
Другото ми Аз
Бленувах и вървях, докосвайки звездите.
Пътека хлъзгава и пълна с кал,
пътувайки, нагазвах в руините
на цялата човешка низост. Но не ми е жал!
Запалвах светлина, раздавах я на всички,
но свойте стъпки аз не осветих
Събарях канари, на някой май не се понравих,
последните си сили изцедих,
поседнах, за да си почина.
Попитах другото си Аз:
Къде вървим? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация