Д Р Я М К А
Под едно дърво на сянка сладко дреме мързеланка
(мързеланка е Мецанка).
Дреме тя и сън сънува, как море от мед вълнува,
седнала във златна лодка плува в медена разходка,
а в морето плуват те - най-различни плодове:
тиква от надвиснал плет - туй е китът страховит,
две големи жълти дюли са зъбатите акули,
от узрелите смокини са добричките делфини,
сладки сини сливи са калканите бодливи,
круши със надути бузи, те са чудните медузи,
сухи мънички стафиди са по морско дъно миди,
ягоди, къпини, дренки - рибки малки и червенки.
Плува тя и грижи няма, радостта и е голяма,
само с лапата посяга, без дори да се напряга,
близне мед, къпини лапне, по брадата тя се капне.
Но незнайно от къде, духна вятър във морето,
лодката се заклатушка от излязлата вихрушка
и от силните вълни на Меца свят и се зави.
Към брега платна обърна, лодката се преобърна.
Бързо към брега заплува, а морето се вълнува,
бърза, ама не спори, сякаш някой я държи
и към дъново я влачи. Меца силно взе да плаче,
По гърба я някой плесна и тогава тя се стресна,
и когато се събуди, гледа, гледа и се чуди.
Тя заспала на тревата на камък остър под главата.
От високото небе топъл, летен дъжд се лее.
Покрай нея мътни локви, цяла мокра е до кости
и горчиво се разплака, сълзите си бърше с лапа,
мига с малките очички - чуден сън било е всичко.
Няма лодка, нито мед, няма тиква от надвиснал плет,
няма дюли, ни смокини, няма ягоди, къпини.
Няма как, май сама ще си търси тя храна.
Стана, руното изтръска, всичко със вода опръска,
после плю си на петите да си търси медени пити,
ягоди да набере, сладко, сладко да яде.
© Стефанка Бакалова Все права защищены
прекрасно пишеш за деца!
с много обич за теб.