7 мар. 2006 г., 23:03

Дрянови жила 

  Поэзия
960 0 3
Сладък сок по страните ти се стича,
слънчеви лъчи във прах.
Праскова в ръката вниманието ти отвлича,
мига да не прекъсна застивам плах.

С нежност твоят поглед ме облича,
жужене на мухи в далечен смях.
Да не казвам нищо той ме врича,
мирише на роса, трева и грях.

И вплитаме се от останалото чисти,
дрянови жила във вихър сляп.
Разменяме стенания, повече от мисли,
все още в същия, но по-различен свят.

© Владимир Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страстно е, но наистина изгони мухите
  • Прочетох и другите ти стихове - най-много ми харесва "Превръщаш ме".
  • Ако искаш може да смениш "мухи" с "пчели".
Предложения
: ??:??