7.03.2006 г., 23:03

Дрянови жила

1.2K 0 3
Сладък сок по страните ти се стича,
слънчеви лъчи във прах.
Праскова в ръката вниманието ти отвлича,
мига да не прекъсна застивам плах.

С нежност твоят поглед ме облича,
жужене на мухи в далечен смях.
Да не казвам нищо той ме врича,
мирише на роса, трева и грях.

И вплитаме се от останалото чисти,
дрянови жила във вихър сляп.
Разменяме стенания, повече от мисли,
все още в същия, но по-различен свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страстно е, но наистина изгони мухите
  • Прочетох и другите ти стихове - най-много ми харесва "Превръщаш ме".
  • Ако искаш може да смениш "мухи" с "пчели".

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...