Сладък сок по страните ти се стича,
слънчеви лъчи във прах.
Праскова в ръката вниманието ти отвлича,
мига да не прекъсна застивам плах.
С нежност твоят поглед ме облича,
жужене на мухи в далечен смях.
Да не казвам нищо той ме врича,
мирише на роса, трева и грях.
И вплитаме се от останалото чисти,
дрянови жила във вихър сляп.
Разменяме стенания, повече от мисли,
все още в същия, но по-различен свят.