Тамо нейде във гората,

насред клони и листа,

импозантно си стоеше брястът,

а до него малкото дърво.

Долу си стоеше то,

но здраво бе преплело се,

за краткото си съществуване,

с корените на исполина.

Той все небето с ръце докосваше

и не виждаше пред себе си,

а дървото си растеше

и почти порасн…  - 

                      г

             р

                   ъ

            м    

                              удари царската

                       корона и като

               бенгалски огън

          слизаше надолу

     по стеблото…

към корените…

Свърши се!

Изгоря си исполина,

а с него, все тъй малко,

си замина малкото дърво.

- Драгомир Димитров