Jan 3, 2016, 4:32 AM  

Дръвче

576 0 0

Тамо нейде във гората,

насред клони и листа,

импозантно си стоеше брястът,

а до него малкото дърво.

 

Долу си стоеше то,

но здраво бе преплело се,

за краткото си съществуване,

с корените на исполина.

 

Той все небето с ръце докосваше

и не виждаше пред себе си,

а дървото си растеше

и почти порасн…  - 

                      г

             р

                   ъ

            м    

                              удари царската

                       корона и като

               бенгалски огън

          слизаше надолу

     по стеблото…

към корените…

 

Свърши се!

Изгоря си исполина,

а с него, все тъй малко,

си замина малкото дърво.

 

- Драгомир Димитров

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Драгомир Лаброев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...