Тамо нейде във гората,
насред клони и листа,
импозантно си стоеше брястът,
а до него малкото дърво.
Долу си стоеше то,
но здраво бе преплело се,
за краткото си съществуване,
с корените на исполина.
Той все небето с ръце докосваше
и не виждаше пред себе си,
а дървото си растеше
и почти порасн… -
г
р
ъ
м
удари царската
корона и като
бенгалски огън
слизаше надолу
по стеблото…
към корените…
Свърши се!
Изгоря си исполина,
а с него, все тъй малко,
си замина малкото дърво.
- Драгомир Димитров
© Драгомир Лаброев Всички права запазени