3 мая 2014 г., 12:34

ДСХ 1

908 0 1

                        В памет на г-н К. Титанов

 

                                             Минаха години

                        и умряха няколко дузини

                        Санитарките - крадливи,

                         а сестрите - мързеливи.

                            Директорката - зла,

                                  надебеля.


                            Наште хора бедни,

                          искат само честност!

                          Броят си стотинките

                               и пресмятат си

                                   годинките...


                        И домуващите се събират

                                    недоволни,

                            лозунги скандират:

                        - Ей, социалните лисици

                       искаме месо, пържоли, пици!

                   

                               Диетичната сестра

                                      да си го завре

                                          в ....!?

                                     менюто де...


                                   Има и портиери

                           правят се на бултериери.


                                  В крайна сметка

                                     в светъл час

                             ще има справедливост

                                         и за нас.

                                    Още сме живи

                                и сме част от вас.

                     

        Тези хора са истински, това са нашите майки

         и бащи. Те са още там и мнозина искат да

         ги наследят и после да забравят.     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДАНИЕЛА Грензовска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...