3.05.2014 г., 12:34

ДСХ 1

898 0 1

                        В памет на г-н К. Титанов

 

                                             Минаха години

                        и умряха няколко дузини

                        Санитарките - крадливи,

                         а сестрите - мързеливи.

                            Директорката - зла,

                                  надебеля.


                            Наште хора бедни,

                          искат само честност!

                          Броят си стотинките

                               и пресмятат си

                                   годинките...


                        И домуващите се събират

                                    недоволни,

                            лозунги скандират:

                        - Ей, социалните лисици

                       искаме месо, пържоли, пици!

                   

                               Диетичната сестра

                                      да си го завре

                                          в ....!?

                                     менюто де...


                                   Има и портиери

                           правят се на бултериери.


                                  В крайна сметка

                                     в светъл час

                             ще има справедливост

                                         и за нас.

                                    Още сме живи

                                и сме част от вас.

                     

        Тези хора са истински, това са нашите майки

         и бащи. Те са още там и мнозина искат да

         ги наследят и после да забравят.     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДАНИЕЛА Грензовска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...