3.05.2014 г., 12:34

ДСХ 1

900 0 1

                        В памет на г-н К. Титанов

 

                                             Минаха години

                        и умряха няколко дузини

                        Санитарките - крадливи,

                         а сестрите - мързеливи.

                            Директорката - зла,

                                  надебеля.


                            Наште хора бедни,

                          искат само честност!

                          Броят си стотинките

                               и пресмятат си

                                   годинките...


                        И домуващите се събират

                                    недоволни,

                            лозунги скандират:

                        - Ей, социалните лисици

                       искаме месо, пържоли, пици!

                   

                               Диетичната сестра

                                      да си го завре

                                          в ....!?

                                     менюто де...


                                   Има и портиери

                           правят се на бултериери.


                                  В крайна сметка

                                     в светъл час

                             ще има справедливост

                                         и за нас.

                                    Още сме живи

                                и сме част от вас.

                     

        Тези хора са истински, това са нашите майки

         и бащи. Те са още там и мнозина искат да

         ги наследят и после да забравят.     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДАНИЕЛА Грензовска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...