Vedrin (Ясен Ведрин)
212 757
29 июн. 2015 г., 00:18

Дуел на ветровете 

  Поэзия » Гражданская
751 0 17

По брулените хълмове на залеза
в дуел се срещат силни ветрове.
Сковано от невидима парализа
над тях мълчи изстрадало небе.


И в мълниите бляскави на сблъсъка
припламват храсти, клони и листа.
Над тях - Съдбата - строга и навъсена,
отсъжда в гръм... Спечели старостта.


Красива младост, вятърно щурмувана,
захвърля острието настрани...
"Отивам си! Все още несбогувана!
Но ти не страдай в бъдните си дни!


На хълмове от бурни дълголетия
двубоят свършва винаги така.
Приветствай старостта с ума си, клетия,
а после верен й подай ръка..."


Издъхна младостта ми, с меч посечена.
Пожарите си мигом угаси.
А старостта - съдбовна и обречена
погали в бяло моите коси...


(Тленен остатък)

© Ясен Ведрин Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Таня!
  • Майстор на словото! Поклон!
  • Благодаря ви - Евелина, Василка, Виолета и Анастасия! Останете млади и целеустремени в живота си!
  • Отново имам възможност да се докосна до ВАШЕТО ПОЕТИЧНО МАЙСТОРСТВО,за което БЛАГОДАРЯ!
  • Пишеш чудесно! Младите ще остареят и ще имат опит и знания. Дотогава ще мълчат и ще наблюдават с уважение!
  • Да кажа нещо по-хубаво от Andromaha(Белла) не мога, но - не е стар слабият, оглупелият човек..., Стар е мъдрият човек, който се радва на знание и сила, за да помага на слабите и невежи..., той може правилно да разпределя енергиите си, да уравновесява силите си, за да може всякога да запазва придобитото и да се стреми към придобиване на нещо ново...!!!
    "Издъхна младостта ми, с меч посечена.
    Пожарите си мигом угаси.
    А старостта - съдбовна и обречена
    погали в бяло моите коси..."
  • Благодаря ти, Емиле! Сърдечни поздрави и на теб!
  • Прекрасно Ясене. Сърдечни поздрави.
  • Благодаря ти, Цвета!
  • Не може да се каже друго, освен най-добри думи за този стих. Великолепно пресъздаване на една вечна тема, така че да не звучи изтъркано. Поздравления.
  • Благодаря ви - Владислав и Стойна! Бъдете благословени и, надявам се, че сте млади хора, които още дълго време няма да се срещнат с този дуел на ветровете!
  • Красива поезия в чудесен стих, живи образи, които вълнуват и емоционален заряд, който движи събитието и годините.
    Поздравление и поклон пред таланта ти!
  • Благодаря на Белла, Станислав, Йоана, Ренета и Лейди Фокс за думите под моя стих за старостта! Относно Вашия коментар, Юлия, че не харесвате моята поезия и че нямало старост, ще кажа, че всеки има своя собствен разум, за да приеме или от отхвърли нечия идея, послание или мисъл. Старостта не е Вечност, но е неизбежният път за човеците преди истинската Вечност, когато душите им се приготвят за срещата със Създателя. Защото именно Вечният Бог е казал чрез пророка Си Исайя:
    "Даже до старостта ви Аз съм същият, и докато побелеете Аз ще ви нося, Аз ви направих, и Аз ще ви държа, Да! Аз ще ви нося и избавя..."
    (Исаия 46:4)
    А по въпроса за думата "респект", тя в никакъв случай не е отчуждение, но по-скоро критерий на отсяване и знак за признание! Поне така мисля аз...
  • Със Станислав!!!
  • аз съм още млада ....тъй млада и не харесвам вашата поезия ...и ще ме попитате защо? ....защото няма старост ,старостта според мен не съществува тя ми звучи ,като хленч и отказ да се приеме като вечност...аз все още нямам стих ...стихът не идва при мен ....а аз съм тъй млада.....жива ....вечна
  • Разчувства ме, сигурно защото темата е вечна. Настръхнах от красотата на картините. Просълзих се от чистотата им и се замислих за цялото си съществуване. С (добре осъзнат) риск да ми поникнат пера и човка: респект и от мен.
  • Кратък Шекспир..., респект и от мен.
Предложения
: ??:??