По брулените хълмове на залеза
в дуел се срещат силни ветрове.
Сковано от невидима парализа
над тях мълчи изстрадало небе.
И в мълниите бляскави на сблъсъка
припламват храсти, клони и листа.
Над тях - Съдбата - строга и навъсена,
отсъжда в гръм... Спечели старостта.
Красива младост, вятърно щурмувана,
захвърля острието настрани...
"Отивам си! Все още несбогувана!
Но ти не страдай в бъдните си дни! ...