Дуелът
Дуелът
Една зеница хем излъчва,
хем поглъща черна светлина.
Тя вечно ме съпътства,
тази тежка, кобна злостинà.
Едно око, омразата събрало,
все дебне ме, откак ме има,
а сърцето, бие прималяло –
спомня я от Прежни Времена
Една чернилка ми е сянка –
може би клепач е на зеницата –
привидно само е във дрямка –
втренчена е в полета на Птицата.
Едно око е стига, за да гине
всичко що е живина, а то Душа е.
Едно око е стига, да премине
всяка рана, ако в него Любовта е…
Едно око, от Древността е с мен,
и танцуваме дуелът на Смъртта.
Залогът – Птицата във вечен плен
или Полетът на нейните крила…
Ренета Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
