Дуелът
Дуелът
Една зеница хем излъчва,
хем поглъща черна светлина.
Тя вечно ме съпътства,
тази тежка, кобна злостинà.
Едно око, омразата събрало,
все дебне ме, откак ме има,
а сърцето, бие прималяло –
спомня я от Прежни Времена
Една чернилка ми е сянка –
може би клепач е на зеницата –
привидно само е във дрямка –
втренчена е в полета на Птицата.
Едно око е стига, за да гине
всичко що е живина, а то Душа е.
Едно око е стига, да премине
всяка рана, ако в него Любовта е…
Едно око, от Древността е с мен,
и танцуваме дуелът на Смъртта.
Залогът – Птицата във вечен плен
или Полетът на нейните крила…
Ренета Първанова
© Ренета Първанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Страданието, както и щастието са част от живота и дуелът между тях е в нас...
-
Така е, Маргарита - всеки.
Нина, общо взето моите писания преобладават в мрачната гама наистина, макар в повечето случаи да започват с повече ведрост и тъмното да е накрая, тук си права - обратното е. Но пък не бях публикувала от година време тук и това точно е доста преди това написано....
Благодаря ви Нинче, Марги, за присъствието, както и на всички приятели отразили прочита си чрез "любими"! -
Безспорно е добре изказано, но защо толкова песимистично, носталгично и в черни краски?! Само финала има лек оптимизъм...
-
Браво! Опасен танц, но всеки го танцува. Кой както може! Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
