rosy88 (Росица Младенова)
56 179
28 апр. 2016 г., 20:39

Duende 

  Поэзия » Другая
892 1 7

След всяко непотърсено добро –

ръцете ù се учат на пътуване.

Вдълбават клетви в тънкото стебло.

По вятърните мелници танцуват.

Печатът им е с кратък, тръбен зов.

Отдавна се наместват разтоянията

от първата, единствена любов

до всяко второ, нежно излияние.

Не може да пропусне гордостта,

с която се е учила да диша.

Тревогата на смъртната жена

отеква като снежно четиристишие.

Изправя ръст намерения път

с ръцете ù се учи на сънуване.

 

Щом всяко разстояние е смърт,

тогава всяка нежност е сбогуване.

© Росица Младенова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??