Duende
След всяко непотърсено добро –
ръцете ù се учат на пътуване.
Вдълбават клетви в тънкото стебло.
По вятърните мелници танцуват.
Печатът им е с кратък, тръбен зов.
Отдавна се наместват разтоянията
от първата, единствена любов
до всяко второ, нежно излияние.
Не може да пропусне гордостта,
с която се е учила да диша.
Тревогата на смъртната жена
отеква като снежно четиристишие.
Изправя ръст намерения път
с ръцете ù се учи на сънуване.
Щом всяко разстояние е смърт,
тогава всяка нежност е сбогуване.
© Росица Младенова All rights reserved.
