rosy88 (Росица Младенова)
56 179
Apr 28, 2016, 8:39 PM

Duende 

  Poetry » Other
869 1 7

След всяко непотърсено добро –

ръцете ù се учат на пътуване.

Вдълбават клетви в тънкото стебло.

По вятърните мелници танцуват.

Печатът им е с кратък, тръбен зов.

Отдавна се наместват разтоянията

от първата, единствена любов

до всяко второ, нежно излияние.

Не може да пропусне гордостта,

с която се е учила да диша.

Тревогата на смъртната жена

отеква като снежно четиристишие.

Изправя ръст намерения път

с ръцете ù се учи на сънуване.

 

Щом всяко разстояние е смърт,

тогава всяка нежност е сбогуване.

© Росица Младенова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??