rosy88 (Росица Младенова)
56 179
28.04.2016 г., 20:39 ч.

Duende 

  Поезия » Друга
870 1 7

След всяко непотърсено добро –

ръцете ù се учат на пътуване.

Вдълбават клетви в тънкото стебло.

По вятърните мелници танцуват.

Печатът им е с кратък, тръбен зов.

Отдавна се наместват разтоянията

от първата, единствена любов

до всяко второ, нежно излияние.

Не може да пропусне гордостта,

с която се е учила да диша.

Тревогата на смъртната жена

отеква като снежно четиристишие.

Изправя ръст намерения път

с ръцете ù се учи на сънуване.

 

Щом всяко разстояние е смърт,

тогава всяка нежност е сбогуване.

© Росица Младенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??