12 авг. 2022 г., 08:48

Дух

604 0 0

 

 

От семе до стъбълце.

От покълване до поникване.

От растение до разкошно творение.

Такива са етапите, разпоредени от върховните умове -

тялото да расте, вследствие на преоразмеряването на органите.

Сърцето да не спира да бие, човек страховете си да надвие. 

Разумът да се упражнява, вярата да не се занемарява 

и постоянно в нови води човек да преобладава.

Любовта тялото да енергизира и така малко по-малко човек себе си да намира.

От семена идеите си да реализира, етап по етап целите си да постига.

Да не милее за посинелите си нозе, когато на провал натъкне се те,

защото това е част от процеса на развитие.

Душата също тежести вдига, всекидневните борби и ураганите, в които се намира,

тайфуните, които не спира да възпира, белезите, които не я оставят години на мира,

кризите, в които попада и дави се, защото не знае как да реагира,

но тя надмощие ще придобива, но само в случай, че не спира да се тренира.

И утеха тя ще намира, но не във водка ще я открива.

И непременно ще бъде клеветена, плюта и потъпквана,

и макар да не кърви, запомни, някой за нея денем и нощем ще мисли,

ще се радва на идеала, който тя непрестанно раздава,

оптимизмът и магията, които в живота прилага,

усмивките, които на хората подарява,

огорчена, измамена и изнемощяла, 

но никой не успял индивидуалността ѝ

веднъж да отъждестява.

Дух от непозната материя,

но оставящ следа за много поколения!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Арт Оуен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...