12.08.2022 г., 8:48 ч.

Дух 

  Поезия » Философска, Оди и поеми
265 0 0

 

 

От семе до стъбълце.

От покълване до поникване.

От растение до разкошно творение.

Такива са етапите, разпоредени от върховните умове -

тялото да расте, вследствие на преоразмеряването на органите.

Сърцето да не спира да бие, човек страховете си да надвие. 

Разумът да се упражнява, вярата да не се занемарява 

и постоянно в нови води човек да преобладава.

Любовта тялото да енергизира и така малко по-малко човек себе си да намира.

От семена идеите си да реализира, етап по етап целите си да постига.

Да не милее за посинелите си нозе, когато на провал натъкне се те,

защото това е част от процеса на развитие.

Душата също тежести вдига, всекидневните борби и ураганите, в които се намира,

тайфуните, които не спира да възпира, белезите, които не я оставят години на мира,

кризите, в които попада и дави се, защото не знае как да реагира,

но тя надмощие ще придобива, но само в случай, че не спира да се тренира.

И утеха тя ще намира, но не във водка ще я открива.

И непременно ще бъде клеветена, плюта и потъпквана,

и макар да не кърви, запомни, някой за нея денем и нощем ще мисли,

ще се радва на идеала, който тя непрестанно раздава,

оптимизмът и магията, които в живота прилага,

усмивките, които на хората подарява,

огорчена, измамена и изнемощяла, 

но никой не успял индивидуалността ѝ

веднъж да отъждестява.

Дух от непозната материя,

но оставящ следа за много поколения!

 

 

 

 

© Арт Оуен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??