12.08.2022 г., 8:48

Дух

598 0 0

 

 

От семе до стъбълце.

От покълване до поникване.

От растение до разкошно творение.

Такива са етапите, разпоредени от върховните умове -

тялото да расте, вследствие на преоразмеряването на органите.

Сърцето да не спира да бие, човек страховете си да надвие. 

Разумът да се упражнява, вярата да не се занемарява 

и постоянно в нови води човек да преобладава.

Любовта тялото да енергизира и така малко по-малко човек себе си да намира.

От семена идеите си да реализира, етап по етап целите си да постига.

Да не милее за посинелите си нозе, когато на провал натъкне се те,

защото това е част от процеса на развитие.

Душата също тежести вдига, всекидневните борби и ураганите, в които се намира,

тайфуните, които не спира да възпира, белезите, които не я оставят години на мира,

кризите, в които попада и дави се, защото не знае как да реагира,

но тя надмощие ще придобива, но само в случай, че не спира да се тренира.

И утеха тя ще намира, но не във водка ще я открива.

И непременно ще бъде клеветена, плюта и потъпквана,

и макар да не кърви, запомни, някой за нея денем и нощем ще мисли,

ще се радва на идеала, който тя непрестанно раздава,

оптимизмът и магията, които в живота прилага,

усмивките, които на хората подарява,

огорчена, измамена и изнемощяла, 

но никой не успял индивидуалността ѝ

веднъж да отъждестява.

Дух от непозната материя,

но оставящ следа за много поколения!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арт Оуен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...