12.08.2022 г., 8:48

Дух

593 0 0

 

 

От семе до стъбълце.

От покълване до поникване.

От растение до разкошно творение.

Такива са етапите, разпоредени от върховните умове -

тялото да расте, вследствие на преоразмеряването на органите.

Сърцето да не спира да бие, човек страховете си да надвие. 

Разумът да се упражнява, вярата да не се занемарява 

и постоянно в нови води човек да преобладава.

Любовта тялото да енергизира и така малко по-малко човек себе си да намира.

От семена идеите си да реализира, етап по етап целите си да постига.

Да не милее за посинелите си нозе, когато на провал натъкне се те,

защото това е част от процеса на развитие.

Душата също тежести вдига, всекидневните борби и ураганите, в които се намира,

тайфуните, които не спира да възпира, белезите, които не я оставят години на мира,

кризите, в които попада и дави се, защото не знае как да реагира,

но тя надмощие ще придобива, но само в случай, че не спира да се тренира.

И утеха тя ще намира, но не във водка ще я открива.

И непременно ще бъде клеветена, плюта и потъпквана,

и макар да не кърви, запомни, някой за нея денем и нощем ще мисли,

ще се радва на идеала, който тя непрестанно раздава,

оптимизмът и магията, които в живота прилага,

усмивките, които на хората подарява,

огорчена, измамена и изнемощяла, 

но никой не успял индивидуалността ѝ

веднъж да отъждестява.

Дух от непозната материя,

но оставящ следа за много поколения!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арт Оуен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...