tsofa (Марин Цанков)
210 396
9 июн. 2011 г., 11:29

Духът 

  Поэзия » Философская
396 0 3

                          Духът

 

Препускаме бясно в измамна реалност,

до гуша в заблуди, изпаднали в транс,

напред към прогрес, с папагалска баналност,

а крета духът ни в забавен каданс!

 

Подвластен на тялото, тъпкан от нрави,

измъчван от глупав, етичен вид страх,

повелите висши сега позабравил,

виси на ръба на моралния крах!

 

Безспирно се моли на своя създател

и чака да дойде заветният час,

когато доброто в твореца-мечтател

отново ще има решителен глас!

 

Защото е сигурен – тялото гние

и, както отсъжда законът суров,

предметният култ ще се с време размие,

но никога чистата, вечна ЛЮБОВ!

 

© Марин Цанков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??