9 июн. 2011 г., 11:29

Духът 

  Поэзия » Философская
461 0 3
Духът
Препускаме бясно в измамна реалност,
до гуша в заблуди, изпаднали в транс,
напред към прогрес, с папагалска баналност,
а крета духът ни в забавен каданс!
Подвластен на тялото, тъпкан от нрави,
измъчван от глупав, етичен вид страх,
повелите висши сега позабравил,
виси на ръба на моралния крах!
Безспирно се моли на своя създател
и чака да дойде заветният час,
когато доброто в твореца-мечтател ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Все права защищены

Предложения
: ??:??