Духът
593
0
3
Духът
Препускаме бясно в измамна реалност,
до гуша в заблуди, изпаднали в транс,
напред към прогрес, с папагалска баналност,
а крета духът ни в забавен каданс!
Подвластен на тялото, тъпкан от нрави,
измъчван от глупав, етичен вид страх,
повелите висши сега позабравил,
виси на ръба на моралния крах!
Безспирно се моли на своя създател
и чака да дойде заветният час,
когато доброто в твореца-мечтател
отново ще има решителен глас!
Защото е сигурен – тялото гние
и, както отсъжда законът суров,
предметният култ ще се с време размие,
но никога чистата, вечна ЛЮБОВ!
© Марин Цанков All rights reserved.
