24 нояб. 2019 г., 07:48

Духът й

1.3K 1 0

Кафявите й очи,

изпълнени с неподправена

топлота и бодрост,

необикновеност и недостъпност,

различни от баналното,

разцъфнали небрежно

като слънца,

носеха дух и смелост

като жар, която не

можех да проумея,

на която не можех да устоя.

Лице и темперамент,

на което не можеш

да противоречиш.

Коси разпръснати

в шепи като вълни от сатен.

Усмивка по която можеш

да почувстваш тъгата й.

Те посяха семето

в душата ми, те ме галиха

и те ме приспиваха всяка вечер.

Даваха ми сили.

Жертваха ме като

изкупителна жертва.

Пред погледа ми не

преставаха да святкат

и в минута и в миг.

Предавах се, падах

и ставах, но за тях мечтаех!!!

Със зъби и нокти, копаех,

за да се вместя в техния свят.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....