Кафявите й очи,
изпълнени с неподправена
топлота и бодрост,
необикновеност и недостъпност,
различни от баналното,
разцъфнали небрежно
като слънца,
носеха дух и смелост
като жар, която не
можех да проумея,
на която не можех да устоя.
Лице и темперамент,
на което не можеш
да противоречиш.
Коси разпръснати
в шепи като вълни от сатен.
Усмивка по която можеш
да почувстваш тъгата й.
Те посяха семето
в душата ми, те ме галиха
и те ме приспиваха всяка вечер.
Даваха ми сили.
Жертваха ме като
изкупителна жертва.
Пред погледа ми не
преставаха да святкат
и в минута и в миг.
Предавах се, падах
и ставах, но за тях мечтаех!!!
Със зъби и нокти, копаех,
за да се вместя в техния свят.
© Владимира Все права защищены