Кафявите й очи,

изпълнени с неподправена

топлота и бодрост,

необикновеност и недостъпност,

различни от баналното,

разцъфнали небрежно

като слънца,

носеха дух и смелост

като жар, която не

можех да проумея,

на която не можех да устоя.

Лице и темперамент,

на което не можеш

да противоречиш.

Коси разпръснати

в шепи като вълни от сатен.

Усмивка по която можеш

да почувстваш тъгата й.

Те посяха семето

в душата ми, те ме галиха

и те ме приспиваха всяка вечер.

Даваха ми сили.

Жертваха ме като

изкупителна жертва.

Пред погледа ми не

преставаха да святкат

и в минута и в миг.

Предавах се, падах

и ставах, но за тях мечтаех!!!

Със зъби и нокти, копаех,

за да се вместя в техния свят.