21 апр. 2008 г., 07:14

Духът на дивия козел

1.4K 1 7
Отново съм скапан. Тялото иска да спи,
но духът, що се е вселил в него, не му дава.
Имам гадното чувство, че всичко ме боли.
Да се чуди човек защо съм на кеф тогава...

Алкохолът е кофти. Цигарата адски горчи -
период на надлъгване в нашето племе.
Но - все още срещам жени с полудели очи.
Те запалват искри и гори нещо в мене.

Моят дух се превръща в духа на див козел,
за когото е чест под върха да спре да диша.
Нито много съм дал на живота, нито всичко съм взел.
Да си казваме “сбогом” е неприлично.

Аз съм див козел и в съня ми е Пирин.
Аз съм див козел и духът ми е силен.
Аз съм див козел и съм расъл на стръмен бряг.
Ако искаш да тичаш до мен - дай ми знак!

1994 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...