9 дек. 2022 г., 18:11

Думи, думи... 

  Поэзия
656 4 10

Толкова думи разпиля есента,

листопад милиони слова,

премълчани, неизказани,

изгубени в тишината.

Натежа от тайни земята,

погрѐбани в отлетялото

с птиците лято.

И разплака се, ливна дъжда

да отмие скръбта,

пороят повлече словата

някъде към безкрая.

Остана след тях празнота

и безвиновна вина,

че пропуснал си

несподелени любови

и красота...

© П Антонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Юлияне - затова вината е безвиновна, пропусматото щом е пропуснато, значи е можело и без него. Някой беше казал, че връщането в миналото е загубено време.
    Съгласна!
  • ❤️благодаря, Митване! Радвам се, че си тук!
  • Хареса ми стиха ти, Пепи! Поздравления!
  • Кате, тоти -🥰
  • Хубаво е.
  • "Толкова думи разпиля есента...
    И разплака се, ливна дъжда
    да отмие скръбта,"
    Много добре!
    Поздрави! Успех!
  • Да, Дочке - пропуснатите мигове и изгубени мечти май най-много тежат

    Краси - понакога може да оглушееш или полудееш от тишина.
    Искрено се забавлявах да чета последните ти коментари! 😍
  • едно пропускаш, друго те връхлита... , а в тишината един натрапчив шум стърже зад челото
    "Натежа от тайни земята,
    погрѐбани в отлетялото
    с птиците лято." - да!
  • Пропуснатите мигове тежат
    когато осъзнаеш, че са минало.
    За пукнатините по душата
    дъждът изглежда е лепилото...
Предложения
: ??:??