1 июн. 2015 г., 08:43

Думи на пастор Гера

862 0 5

                                                       

                                    - Възможно ли е !? - си помислих днес, -
                                    и мен да ме постигне тази чест:
                                    таз книжчица, от моя дух родена,
                                    от църквата да бъде забранена?!

                                   

                                   При тази мисъл тъй се вдъхнових,
                                    че вкъщи мляко със ориз сварих
                                    и сам от него нищо не изядох,
                                    а всичкия на бедните раздадох!

                                   

                                    Но после ме налегна страх:
                                    дали пък няма в тежък грях
                                    невинни вярващи да вкарам?

                                 

                                    Зер:

                                    "Който прочете лъжлива                  

                                    и хулна реч към бога Шива -
                                    това по грях се изравнява
                                    почти с убийството на крава!"

 

                                    Реших - кого, кого да питам? -
                                    до пастора да се допитам!
                                   
                                    Отецът ми отвърна:

 

                                    - Чедо!
                                    Не се плаши като говедо!
                                    За грях, за болка и за плач -
                                    за всичко има си илач!

 

                                    Когато вярващ, без да ще,
                                    безбожна книга прочете,
                                    но ако автора напсува -
                                    със този грях ще се сбогува!     

                              

                                    Пък ако я и изгори,
                                    от още някой грях дори
                                    душата си ще излекува!


                                    Та ти за тях не се плаши.
                                    За теб пък - Господ ще реши!

 

                                 ----

                               Това е финалното стихотворение в книжката                          "Стихове със името на Бога". Поствам го във връзка с репликите за богохулството ми под стихотворението "Църквата е тука".

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ангар, почти всичко, написано от теб, се гради на една палава ирония. Харесва ми, но като че ли малко принизяваш по този начин тематиката. Желая ти много творческо вдъхновение и хубави емоции. Поздрави!
  • Началото и финалът внушават идеята, че това, което църквата решава, не винаги от Бог се одобрява.
    Защото Господ не е в църквата!
    Поздрав!
  • Интересен стих и разсъждения...
  • Добър хумор, Ангаре!Разсмя ме днеска!
    Харесах и оценявам!Поздрави от мен и хубав ден!
  • "Та ти за тях не се плаши.
    За теб пък - Господ ще реши!" - именно!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...