- Възможно ли е !? - си помислих днес, -
и мен да ме постигне тази чест:
таз книжчица, от моя дух родена,
от църквата да бъде забранена?!
При тази мисъл тъй се вдъхнових,
че вкъщи мляко със ориз сварих
и сам от него нищо не изядох,
а всичкия на бедните раздадох!
Но после ме налегна страх:
дали пък няма в тежък грях
невинни вярващи да вкарам?
Зер:
"Който прочете лъжлива
и хулна реч към бога Шива -
това по грях се изравнява
почти с убийството на крава!"
Реших - кого, кого да питам? -
до пастора да се допитам!
Отецът ми отвърна:
- Чедо!
Не се плаши като говедо!
За грях, за болка и за плач -
за всичко има си илач!
Когато вярващ, без да ще,
безбожна книга прочете,
но ако автора напсува -
със този грях ще се сбогува!
Пък ако я и изгори,
от още някой грях дори
душата си ще излекува!
Та ти за тях не се плаши.
За теб пък - Господ ще реши!
----
Това е финалното стихотворение в книжката "Стихове със името на Бога". Поствам го във връзка с репликите за богохулството ми под стихотворението "Църквата е тука".
© Ангел Чортов All rights reserved.