18 мар. 2007 г., 19:01

Думи - Остриета

759 0 1
Кама в мрака за мен е шепотът твой,
плащът дрипав е днес, ръката кърви,
раздра ме с елегантна красота от лъчи.
Паднах, няма милост в очите ти от плам
почивка за очите дари, копнежа поели.

Със думи да се боря, нямам сила,
раняваш, целувах, тялото галиш дори,
но кръвта не спира, копнеж си дълбок.
Танц от думи жестоки, рапири от страст...
и последен флирт на думи - остриета.

Ръждата поех, безмълвен в Сърцето,
та паднал съм днес в изгрев след битка,
топлината напуска бавно лицето...
Една последна битка предстои пред мен,
там, където си ти... огряна от вечна тъга.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Йовчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ти си пребит с думи, други с мълчание...Но ми харесва. Поздрав!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...