11 нояб. 2025 г., 04:39

Думи в тишината

116 0 0

Мислите струят във тишината,

тихо те пристъпват и шептят.

Ала шептят ли? Как говорят сякаш?

Нима безсловно не умеят да мълвят?

Изказват думи, думи преждеродни,

изстискани от чужди речеслов.

От свои образуват производни...

От нищо не сглобяват нито зов.


Дали бе съща тишината, в дните ранни,

в които реч по смисъл не редях?

Какво шепти умът у новородни?

Безгласни твари що наум творят?

Дали е тишината все тъй тиха?

Що думи мислом нивга не рушат.

Или е мисълта им просто вихър,

без памет за отминалия свят?


Тъй ражда тишината много думи,

безброй слова, втъкани в нова твърд.

От знайното съставя нови суми,

незнайното не влага в своя плод.

И колкото да слушам тишината, чувам.

Щом думи идват, сякаш взели моят глас.

Но гледам тишината и умувам, 

Дали е тишина или съм просто аз?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Ангелов Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...