13 нояб. 2014 г., 18:00

Думи за човечеството

482 0 1

Думи за Човечеството

Върви човечеството
неспокойно,
през  революции и дни...
Оставя паметници
многобройни,
по хребети и 
равнини!

Пренася кълнове
през вековете,
и огъня
 на Прометей
 спаси,
в борба със бурите
 и ветровете,
"не загаси туй
 що не се гаси"
10.01.1975г. София 

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Avtorska-pesen/Dumi-za-CHovechestvoto/185269.html#ixzz3IvobxHee

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми творбата ти, Христо.С малко думи си успял да обхваниш ролята на човечество за цели епохи. Може би тъкмо това е
    интересното в произведението.Да, действително никой неможе да загъси туй що не гасне, освен Бог. Поздрав за талантливо сътворената творба и гъвкавия стих! Лека вечер!Оценявам те с най-висока оценка!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...