13.11.2014 г., 18:00

Думи за човечеството

479 0 1

Думи за Човечеството

Върви човечеството
неспокойно,
през  революции и дни...
Оставя паметници
многобройни,
по хребети и 
равнини!

Пренася кълнове
през вековете,
и огъня
 на Прометей
 спаси,
в борба със бурите
 и ветровете,
"не загаси туй
 що не се гаси"
10.01.1975г. София 

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Avtorska-pesen/Dumi-za-CHovechestvoto/185269.html#ixzz3IvobxHee

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми творбата ти, Христо.С малко думи си успял да обхваниш ролята на човечество за цели епохи. Може би тъкмо това е
    интересното в произведението.Да, действително никой неможе да загъси туй що не гасне, освен Бог. Поздрав за талантливо сътворената творба и гъвкавия стих! Лека вечер!Оценявам те с най-висока оценка!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...