Думи за Обич
ДУМИ ЗА ОБИЧ
Не цепя дума никога надве –
и – щом я кажа, думата не чезне.
Тя вихри се в табуни ветрове
и на въже люлее ме –
над бездни.
Тя се пилее! – слънчево сенце.
Стоварва се връз мен на слепи мълнии.
Кога на мама пиша писъмце,
писалките ми с Обич
Господ пълни.
Единствена –
тя само! – ми е Бог.
И Бог ме вкара в праведните друми.
И – сякаш, че по мене пускат ток! –
неправилно изречените думи.
Тя – думата! –
е моят таен знак,
че може би един ден ще се сбъдна.
Ако си тръгна, ще ви пея пак! –
от някоя Галактика отвъдна.
Преди да се развеем – яко дим,
на този свят дошли – като за огън,
да си ги кажем? – без да ги пестим,
най-хубавите думи! –
са от Бога.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
