Думи за сбогом
Не ги изричай,
щом гласът пресъхва,
щом дращи на душата.
Замълчи!!!
Не са ми нужни
и без тях ще тръгна
и аз не мога да ги изрека,
боли...
Прощални думи,
мъка на сбогуване,
кому са нужни,
кой ли ги обича?
Ръка подай,
аз зная, ще тъгуваме,
сълза от мен към теб потича...
Не говори!!!
Не искам твойто "сбогом",
нали ще видя утре твоите очи,
те винаги ще ме докосват
обичащо и нежно...
Не искам думи, замълчи!
Но не забравяй силно
и копнежно
със болка и любов
да ме прегърнеш ти...
щом гласът пресъхва,
щом дращи на душата.
Замълчи!!!
Не са ми нужни
и без тях ще тръгна
и аз не мога да ги изрека,
боли...
Прощални думи,
мъка на сбогуване,
кому са нужни,
кой ли ги обича?
Ръка подай,
аз зная, ще тъгуваме,
сълза от мен към теб потича...
Не говори!!!
Не искам твойто "сбогом",
нали ще видя утре твоите очи,
те винаги ще ме докосват
обичащо и нежно...
Не искам думи, замълчи!
Но не забравяй силно
и копнежно
със болка и любов
да ме прегърнеш ти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Вълчева Все права защищены
