Думи за сбогом
щом гласът пресъхва,
щом дращи на душата.
Замълчи!!!
Не са ми нужни
и без тях ще тръгна
и аз не мога да ги изрека,
боли...
Прощални думи,
мъка на сбогуване,
кому са нужни,
кой ли ги обича?
Ръка подай,
аз зная, ще тъгуваме,
сълза от мен към теб потича...
Не говори!!!
Не искам твойто "сбогом",
нали ще видя утре твоите очи,
те винаги ще ме докосват
обичащо и нежно...
Не искам думи, замълчи!
Но не забравяй силно
и копнежно
със болка и любов
да ме прегърнеш ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
