11 дек. 2008 г., 13:36

Думите... 

  Поэзия
843 0 13
Думите си идват и отиват.
Понякога от мислите ги гоня,
защото са в открита съпротива
с моята душа - една колона.
Има нещо меко като свила -
сякаш във сърцето на бетона
Мислейки си как да бъда силен.
аз стоях и ревностно го ронех.
Крещяха колко много го ранявам -
парчетата по чистата мозайка.
В юмруци свивах меките си длани.
И силно ме боля. Но още чаках. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Все права защищены

Предложения
: ??:??