Думите...
Думите си идват и отиват.
Понякога от мислите ги гоня,
защото са в открита съпротива
с моята душа - една колона.
Има нещо меко като свила -
сякаш във сърцето на бетона
Мислейки си как да бъда силен.
аз стоях и ревностно го ронех.
Крещяха колко много го ранявам -
парчетата по чистата мозайка.
В юмруци свивах меките си длани.
И силно ме боля. Но още чаках.
В борбата с него минаха години,
колоната оголих до разруха -
пролет, лято, есен - пак бе зима
и страшен леден вятър пак задуха.
Но някой бе излъгал благородно.
Нямах нито признак за победа -
нещо във гърба ми се забоде,
безпомощно до таз колона седнал.
Когато се опитах да я стигна,
душата си направих смъртоносна.
Душите ни от болка се износват -
когато ги заплашим със верига.
И този сняг превърна се във киша.
Думите си идват и отиват.
Понякога от мислите ги гоня,
защото са в открита съпротива
с моята душа - една колона.
Има нещо меко като свила -
сякаш във сърцето на бетона
Мислейки си как да бъда силен.
аз стоях и ревностно го ронех.
Крещяха колко много го ранявам -
парчетата по чистата мозайка.
В юмруци свивах меките си длани.
И силно ме боля. Но още чаках.
В борбата с него минаха години,
колоната оголих до разруха -
пролет, лято, есен - пак бе зима
и страшен леден вятър пак задуха.
Но някой бе излъгал благородно.
Нямах нито признак за победа -
нещо във гърба ми се забоде,
безпомощно до таз колона седнал.
Когато се опитах да я стигна,
душата си направих смъртоносна.
Душите ни от болка се износват -
когато ги заплашим със верига.
И този сняг превърна се във киша.
Думите си идват и отиват.
Но вече съм принуден да ги пиша -
вътре в мене могат да убиват...
© Валери Шуманов All rights reserved.
