Думите си идват и отиват.
Понякога от мислите ги гоня,
защото са в открита съпротива
с моята душа - една колона.
Има нещо меко като свила -
сякаш във сърцето на бетона
Мислейки си как да бъда силен.
аз стоях и ревностно го ронех.
Крещяха колко много го ранявам -
парчетата по чистата мозайка.
В юмруци свивах меките си длани.
И силно ме боля. Но още чаках. ...