24 янв. 2014 г., 16:08

Думите

897 0 10

 

                                         В тази нощ огледална, не говори!

                                         Всички думи навярно са грешни.

                                         Толкова много дотук преброих –

                                         вчерашни, утрешни, днешни...

 

                                         Разпъвах ги на кръст. И ги разстрелвах

                                         във ъгъла на моето съзнание.

                                         Завръщах ги. И се прицелвах

                                         в редиците със нежни заклинания.

 

                                         Свещенодействах. Полудявах бавно,

                                         а те стояха толкова раними...

                                         А те стояха непростимо равни

                                         и някак тъжно допустими...

 

                                          Аз съм прозрачна. И единствено

                                          във тази моя обич съм реална.

                                          Премълчаните думи са истини

                                          на гърба на нощта огледална...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Думите просто коват... и заковават. Хареса ми!
  • В тая моя обич съм реална ! Хареса ми !
  • Аз съм по кратките коментари! Ставам по-многословен, когато нещо не ми харесва в дадено произведение, ако все пак реша да се произнеса.
    Твоето е хубаво! Поздрав, Радиола!
  • Привет, винаги много мисля след прочита на нещо твое!
    Ти не вярваш в способността на думите за изразят истинската, дълбоката същност на непредметния свят. Аз също.
    Но поне да признаем на думите несъмнената сила да докосват и замислят...
  • Разбрах, Рада. Аз пък, държа на коментарите. Независимо дали са поставени под мои или чужди произведения. //Нямам предвид "мотикони" и онези, един или повече удивителни знака. Същото се отнася и за скъперническото - "харесвам". Те са просто намигване, нищо повече.// Винаги ми е било интересно да видя повече и различни призми, през които е пречупена идеята в стихотворението. Това може да се случи единствено чрез коментара. Броят на получените "шестички" може би гали малко самолюбието ни, но се явява само едно потвърждение на коментара и в действителност, не е важен. Мисля, че и в сайт Откровения, трябва да има опция за заключване на цифровото оценяване, както е в Хулите, например.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...