24 янв. 2014 г., 16:08

Думите

892 0 10

 

                                         В тази нощ огледална, не говори!

                                         Всички думи навярно са грешни.

                                         Толкова много дотук преброих –

                                         вчерашни, утрешни, днешни...

 

                                         Разпъвах ги на кръст. И ги разстрелвах

                                         във ъгъла на моето съзнание.

                                         Завръщах ги. И се прицелвах

                                         в редиците със нежни заклинания.

 

                                         Свещенодействах. Полудявах бавно,

                                         а те стояха толкова раними...

                                         А те стояха непростимо равни

                                         и някак тъжно допустими...

 

                                          Аз съм прозрачна. И единствено

                                          във тази моя обич съм реална.

                                          Премълчаните думи са истини

                                          на гърба на нощта огледална...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Думите просто коват... и заковават. Хареса ми!
  • В тая моя обич съм реална ! Хареса ми !
  • Аз съм по кратките коментари! Ставам по-многословен, когато нещо не ми харесва в дадено произведение, ако все пак реша да се произнеса.
    Твоето е хубаво! Поздрав, Радиола!
  • Привет, винаги много мисля след прочита на нещо твое!
    Ти не вярваш в способността на думите за изразят истинската, дълбоката същност на непредметния свят. Аз също.
    Но поне да признаем на думите несъмнената сила да докосват и замислят...
  • Разбрах, Рада. Аз пък, държа на коментарите. Независимо дали са поставени под мои или чужди произведения. //Нямам предвид "мотикони" и онези, един или повече удивителни знака. Същото се отнася и за скъперническото - "харесвам". Те са просто намигване, нищо повече.// Винаги ми е било интересно да видя повече и различни призми, през които е пречупена идеята в стихотворението. Това може да се случи единствено чрез коментара. Броят на получените "шестички" може би гали малко самолюбието ни, но се явява само едно потвърждение на коментара и в действителност, не е важен. Мисля, че и в сайт Откровения, трябва да има опция за заключване на цифровото оценяване, както е в Хулите, например.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...