Думите
В тази нощ огледална, не говори!
Всички думи навярно са грешни.
Толкова много дотук преброих –
вчерашни, утрешни, днешни...
Разпъвах ги на кръст. И ги разстрелвах
във ъгъла на моето съзнание.
Завръщах ги. И се прицелвах
в редиците със нежни заклинания.
Свещенодействах. Полудявах бавно,
а те стояха толкова раними...
А те стояха непростимо равни
и някак тъжно допустими...
Аз съм прозрачна. И единствено
във тази моя обич съм реална.
Премълчаните думи са истини
на гърба на нощта огледална...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
