24.01.2014 г., 16:08

Думите

890 0 10

 

                                         В тази нощ огледална, не говори!

                                         Всички думи навярно са грешни.

                                         Толкова много дотук преброих –

                                         вчерашни, утрешни, днешни...

 

                                         Разпъвах ги на кръст. И ги разстрелвах

                                         във ъгъла на моето съзнание.

                                         Завръщах ги. И се прицелвах

                                         в редиците със нежни заклинания.

 

                                         Свещенодействах. Полудявах бавно,

                                         а те стояха толкова раними...

                                         А те стояха непростимо равни

                                         и някак тъжно допустими...

 

                                          Аз съм прозрачна. И единствено

                                          във тази моя обич съм реална.

                                          Премълчаните думи са истини

                                          на гърба на нощта огледална...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Думите просто коват... и заковават. Хареса ми!
  • В тая моя обич съм реална ! Хареса ми !
  • Аз съм по кратките коментари! Ставам по-многословен, когато нещо не ми харесва в дадено произведение, ако все пак реша да се произнеса.
    Твоето е хубаво! Поздрав, Радиола!
  • Привет, винаги много мисля след прочита на нещо твое!
    Ти не вярваш в способността на думите за изразят истинската, дълбоката същност на непредметния свят. Аз също.
    Но поне да признаем на думите несъмнената сила да докосват и замислят...
  • Разбрах, Рада. Аз пък, държа на коментарите. Независимо дали са поставени под мои или чужди произведения. //Нямам предвид "мотикони" и онези, един или повече удивителни знака. Същото се отнася и за скъперническото - "харесвам". Те са просто намигване, нищо повече.// Винаги ми е било интересно да видя повече и различни призми, през които е пречупена идеята в стихотворението. Това може да се случи единствено чрез коментара. Броят на получените "шестички" може би гали малко самолюбието ни, но се явява само едно потвърждение на коментара и в действителност, не е важен. Мисля, че и в сайт Откровения, трябва да има опция за заключване на цифровото оценяване, както е в Хулите, например.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...