В тази нощ огледална, не говори!
Всички думи навярно са грешни.
Толкова много дотук преброих –
вчерашни, утрешни, днешни...
Разпъвах ги на кръст. И ги разстрелвах
във ъгъла на моето съзнание.
Завръщах ги. И се прицелвах
в редиците със нежни заклинания.
Свещенодействах. Полудявах бавно,
а те стояха толкова раними...
А те стояха непростимо равни
и някак тъжно допустими...
Аз съм прозрачна. И единствено
във тази моя обич съм реална.
Премълчаните думи са истини
на гърба на нощта огледална...
© Рада Димова Всички права запазени