Досадна съм им сигурно.
И те на мен.
Жужат като пчели,
като комари хапят.
Ровичкат се в съня ми
ден след ден,
одумват ме,
обиждат като каруцари.
Не им оставам длъжна,
за беда - играта ми харесва,
даже и на жмичка.
Преглъщам ги на сухо,
ближа мед в снега.
Последната ме води за ръчичка.
© Христина Комаревска Все права защищены
Поздравления, Христина!