14.01.2021 г., 9:37 ч.

Думите 

  Поезия » Философска
380 1 1

 

Досадна съм им сигурно.

И те на мен.

Жужат като пчели,

като комари хапят.

Ровичкат се в съня ми

ден след ден,

одумват ме,

обиждат като каруцари.

Не им оставам длъжна,

за беда - играта ми харесва,

даже и на жмичка.

Преглъщам ги на сухо,

ближа мед в снега.

Последната ме води за ръчичка.

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Като децата:все ги изучаваме,но плачем, когато се завръщат при нас, като плесници от предали ни приятели...
    Поздравления, Христина!
Предложения
: ??:??