Jan 14, 2021, 9:37 AM

Думите 

  Poetry » Phylosophy
490 1 1

 

Досадна съм им сигурно.

И те на мен.

Жужат като пчели,

като комари хапят.

Ровичкат се в съня ми

ден след ден,

одумват ме,

обиждат като каруцари.

Не им оставам длъжна,

за беда - играта ми харесва,

даже и на жмичка.

Преглъщам ги на сухо,

ближа мед в снега.

Последната ме води за ръчичка.

 

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Като децата:все ги изучаваме,но плачем, когато се завръщат при нас, като плесници от предали ни приятели...
    Поздравления, Христина!
Random works
: ??:??