Досадна съм им сигурно.
И те на мен.
Жужат като пчели,
като комари хапят.
Ровичкат се в съня ми
ден след ден,
одумват ме,
обиждат като каруцари.
Не им оставам длъжна,
за беда - играта ми харесва,
даже и на жмичка.
Преглъщам ги на сухо,
ближа мед в снега.
Последната ме води за ръчичка.
© Христина Комаревска All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
