Думите... думите вече ми бягат,
тези паразити черни, грозни и неверни...
тези малки дупки изгорено от цигара,
пепелта, която моят пламък не изгаря,
тези пошли, малки, кривокраки
черни дупки, стъпкани черници,
мравки слепи и сакати, петна в леглото на девица...
На лисицата гроздето горчи,
думите ми бягат вече, малка
съм, но пораснах и подскачам
под лозата, да ги стигна, да ги стигна,
но краката им ги носят надалеч, дори да мигна ...